НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
20
резултата в
4
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
До каква степен е склонно детето към подражание, се вижда, като наблюдаваме, как то се
старае
да рисува буквите, преди още да ги разбира.
Когато окултизмът бъде призован да ръководи възпитателното изкуство, той ще бъде в състояние да даде драгоценни упътвания за влиянието на разните храни и напитки, защото окултизмът не е гола теория, но действително познание на живота, Към силите, които дават форма на физическите органи, принадлежи и радостта от околната среда: веселите лица на възпитателите и преди всичко искрената, нелицемерна любов. Любовта, която, като слънчевите лъчи, прониква атмосферата около детето, играе такава роля за правилното оформяване на физическите органи, каквато играе топлината на квачката за развитието на яйцето. Ако атмосферата около детето е проникната от любов и ако, освен това, детето има добри примери за подражание, можем да кажем, че то се намира в подходяща среда. Затова строго трябва да се следи, щото в присъствие на детето да не се върши нищо, което то не бива да подражава. Около него не трябва да се върши нещо, за което ще трябва да му кажем: „Това не бива да вършиш“.
До каква степен е склонно детето към подражание, се вижда, като наблюдаваме, как то се
старае
да рисува буквите, преди още да ги разбира.
Даже добре е, ако детето по-рано рисува буквите и след това узнае смисъла им; защото подражателността принадлежи към периода на развитието на физическото тяло, когато пък смисълът на явленията говори на етерното тяло. А на последното трябва да се въздейства чак след зъбната смяна, когато то се освобождава от заобикалящата го етерна обвивка. През периода на физическото развитие усвояването на правилен говор трябва да се основава на подражанието. Детето, като слуша, лесно може да се научи да говори, а правилата и изкуственото обучение са безцелни в тая възраст. Особено важно е в ранното детство, щото детските песни да произвеждат на сетивата колкото се може по хубаво ритмично впечатление.
към текста >>
Те се отличават повече с гъвкавост, отколкото с якост и притежават повече
старание
, отколкото постоянство и повече способност, отколкото дълбочина.
Този темперамент не е толкова обикновен между американските жени, колкото би било желателно. Лицата, надарени с тоя темперамент, притежават по-голяма енергия, но по-малка плътност и жилавост във фибрите, отколкото тези, у които преобладава двигателния темперамент. Те обичат открития въздух и упражненията и трябва постоянно да бъдат заети с някоя работа, за да изразходват наплива на своята жизнена енергия, която постоянно се събира. Но те обичат повечето играта, отколкото трудната работа. По отношение на ума, те се характеризират с дейност, пламенност, възбудителност, ентусиазъм, находчивост и по някога непостоянство.
Те се отличават повече с гъвкавост, отколкото с якост и притежават повече
старание
, отколкото постоянство и повече способност, отколкото дълбочина.
Те са често буйни и страстни, обаче, тъй лесно се успокояват, както се възбуждат. Обикновено са жизнерадостни, любезни и добросърдечни. Винаги жадни за добър живот и по-податливи от другите към прекалено употребление на възбудителни средства. Тяхното мото е Dum vivimus, vivamus, — до като сме живи, нека живеем. Те имат много радости, поради самия факт, че са живи и чувствителни към животинско съществувание.
към текста >>
Следователно, всичко, което има тенденцията да увеличи такова едно несъразмерно развитие трябва
старателно
да се избягва.
Умствено-жизнен - темперамент Имената на тези смесени темпераменти достатъчно определят техния характер. Двигателно-жизненият и жизнено-двигателният се различават твърде малко: и в двата случая поставеното в началото име показва само кой от елементите се намира в по-голяма степен. Същата бележка може да се направи и за двигателно-умствения и умствено-двигателния, както и за жизнено-умствения и умствено-жизнения темперамент. Очевидно е, че съвършенството в човешката телесна организация трябва да се състои в едно пълно равновесие на темпераментите. Когато кой да е от тях се намира в голямо превъзходство над другите, резултатът неминуемо е отклонение от симетрията и хармонията, както във формата, така и в характера.
Следователно, всичко, което има тенденцията да увеличи такова едно несъразмерно развитие трябва
старателно
да се избягва.
Уравновесяване: Г-жа де Стал Всека личност се ражда с особен темперамент, в който има вродена тенденция да се запази и засили и който предизвиква такива привички, които го упражняват и развиват. Но тази тенденция може много да се модифицира, ако не и съвършено да се премахне от външните условия: чрез възпитанието, занятията, придобитите привички, климата и т. н., и особено чрез едно прямо и специално третиране, създадено за тая цел. Но за това ще говорим повече в друга глава. От до тук направеното изложение, което се стремихме да бъде ясно и изчерпателно, доколкото позволява предметът, ще се види, че само едно пълно практическо познаване на темпераментите може да ни даде способността да правим точна преценка на всеки индивидуален характер.
към текста >>
Ако иска човек да си състави понятие за количеството на нечистотиите, които носи със себе си, нека вземе едно старо палто или някоя друга захвърлена вече дреха и нека я изпере
старателно
в един котел вода, както се изпира долното облекло: ще разбере всичко по цвета, който ще добие водата.
Нашите горни дрехи са или черни, или кестеняви, или сиви, и ако се случи някой да употреби синия цвят, той ще бъде толкова тъмен, че е почти невъзможно да се каже със сигурност, че именно тоя цвят е употребен. Безспорно е, че за приемането на тези отвратителни форми има неколко практически причини. Нашите дрехи са прилепнали, понеже искаме във всеки момент да бъдем готови да развием нашата активност, било в тичане, било в игра или на езда. Те са фабрикувани от дебели вълнени материи, с цел да ни запазят от студа. Дават им се тези грозни тъмни цветове, за да прикриват нечистотията, която се напластява по тях даже при еднодневно носене, което се дължи на факта, че още не сме цивилизовани до толкова, щото да направим огнищата на фабриките да поглъщат своя дим и че още не сме изнамерили начина за построяване на такива шосета, които няма да имат нито прах, нито кал.
Ако иска човек да си състави понятие за количеството на нечистотиите, които носи със себе си, нека вземе едно старо палто или някоя друга захвърлена вече дреха и нека я изпере
старателно
в един котел вода, както се изпира долното облекло: ще разбере всичко по цвета, който ще добие водата.
От гледището на окултизма, нищо не може да извини човека, че живее в такава нечистотия. Единствените добри дрехи са тези, които могат да се перат, като долните дрехи. Аз зная добре, че при сегашните условия на Запад, на добросъвестния човек е практически невъзможно да направи в това отношение туй, което би считал за свой дълг. Робството на обичаите е така привито в човека, че той не може да живее със своите подобия, ако не иска да се подчини на тези обичаи. И много странно е, че това е така, и даже нещо повече,— това е унизително за нас като нация, понеже с това вредим на реномето ни на народ либерален и свободомислещ, за което никой у нас не ще да знае.
към текста >>
2.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се
старае
с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път.
В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове.
Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се
старае
с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път.
В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им. Силата, която той всякога притежавал до известна степен да спира дишането си, сега станала много по-забележителна и той бил вече на половина в онзи друг живот, който скоро щял да погълне всичките му способности. Той виждал вече полуоблачни форми в полумрака и чувал гласове всяка заран ; и най-после видел фигурата на Господа, облечена в багреница и тънък лен и обляна със светлина. Той бе повикан за високата си мисия да действа като съединително звено между видимото и невидимото, и в същата оная нощ вратите на небето и ада се отворили за него. Интересно е да се сравни начинът, по който Сведенборг е бил призван, и времето от живота му, когато станал пророк, със същите събития в живота на Якоб Бьоме, от Гьорлиц, с чийто мистицизъм неговият има много общо, макар и да е заявил, че никога не е чел съчиненията му.
към текста >>
Милата лястовица отдавна беше прилетяла от топлите страни и
старателно
извила своето гнездо между надвесените стрехи на прохладния трем.
В гънките на некои от техните снежни върхове прозират, като божествени очи, малки планински езерца, кристалните води на които са по сини от чистия небесен лазур. Буйни гори покриват изобилно грамадните плещи на твоите горди балкани и със своята сенчеста прохлада носят мир и благодат на сърцето. Хубава си, скъпа моя родино, аз се прекланям пред величието на твоята красота!... * Пролет! И беше се пробудила Майката-Природа от тежкия си зимен сън и бързаше да възроди живота по земята.
Милата лястовица отдавна беше прилетяла от топлите страни и
старателно
извила своето гнездо между надвесените стрехи на прохладния трем.
Пъстрите агънца игриво припкаха по сочните ливади и крехко щипеха меката тревица, със своите още млечни, нежни зъбчета. Шарената пеперуда хвърчеше От цвят на цвят и със своето длъгнесто хоботче смучеше сока на сладкия им аромат. В тъмния кошер на трудолюбивите пчели кипеше усилената работа на благословения труд.... Майката-земя цяла беше пременена в своите светло-зелени кадифени премени : хиляди цветя красяха нейните широки гърди, а тъмните дъбрави, със своите вековни дървета, отрупани с гъста зеленина, покриваха, като със саван, чистото и морно тяло!... Върховете на високия Балкан бяха покрити още със своите белоснежни килими, а долу, в подножието му, безбройните розови градини бяха отрупани с разцъфтените си китни цветове. Старите му плещи бяха покрити с гъсти треви, всред които кротко си пасяха безбройни вакли стада.
към текста >>
Това именно се
старае
да изтъкне една от най-старите книги на Кабалата — Сефер-Йецира.
Всичките букви на еврейската азбука са само комбинации от различни съединения на буквата йод. Синтетическото изучване на природата е навело старите на мисълта, че съществува само един закон, който управлява всички произведения на природата. Тоя закон, който е основата на аналогията, поставя единицата-начало в основата на нещата и разглежда последните, само като отражение в различните степени на тази „единица-начало“. По тоя начин йодът, който образува всички букви, а, следователно, думите и фразите, е изображение и представа на тая „единица-начало“, знанието на която било скрито за непосветените. Прочее, законът, който управлява създаването на еврейския език, е същият, който управлява създаването на вселената.
Това именно се
старае
да изтъкне една от най-старите книги на Кабалата — Сефер-Йецира.
Но преди да минем по-нататък, нека обясним с един пример определението, което дадохме на буквата йод. Първата буква от еврейската азбука алеф א е образувана от четири йода, противопоставени един на друг по два3). Същото се отнася и за всичките други букви. Численото значение на йода ни навежда на други бележки. Единицата-Начало, според учението на кабалистите, е същата Единица-Край на съществата и нещата, а вечността, от това гледище, е само вечното настояще: затова старите символисти са изобразявали тая идея с една точка в центъра на кръга, което показва образа на Единицата-Начало (точка) в центъра на вечността (кръга — линия без начало и без край).
към текста >>
Нека жената бъде женствена Жената нищо не печели със
старанието
си да стане повече прилична на мъжа.
„Мъжът е повече ъглест, жената повече закръглена. „Веждите у мъжа са по-гъсти, а у жената по-малко намръщени. „Косата у мъжа е по-яка и по-къса, а у жената по-дълга и по-еластична. „Мъжът е сериозен, жената весела. „Мъжът пази и наблюдава, а жената гледа повърхностно и чувства“.
Нека жената бъде женствена Жената нищо не печели със
старанието
си да стане повече прилична на мъжа.
Нейната царствена хубост се състои в това, да си остане истински женствена. Това е качеството, което печели любовта на мъжа, в когото тя обича, преди всичко друго, изправеността, мъжествеността, — нещо, на което можеш да се опреш, да го гледаш нагоре, да се гордееш с него. Велико и благородно нещо е да бъдеш мъж. Да бъдеш жена, значи да бъдеш действително „Божия последен, най-хубав дар на мъжа“, без който неговата правота е безполезна, неговата разумност е безумие, неговият живот — загуба. Превел от английски: Вл. Каназирев.
към текста >>
Това, което е видел в Сагитариус с окото на духа, трябва да се
старае
сега да достигне чрез ногата на действието.
Който в Скорпио бъде въведен в изкушение, той трябва да влезе в борба със собствената си природа. Следващият по-нататък знак е този на Сагитариус, на стрелеца, изобразяван често като кентавър. Горната част на тялото — мисълта — е човешката част, долната — животинската, влеченията. С стрелата на мисълта той цели към най-висшето, но влеченията му препятстват да го достигне. Затова той трябва да се възкачва по-нататък по хълма на лишението.
Това, което е видел в Сагитариус с окото на духа, трябва да се
старае
сега да достигне чрез ногата на действието.
Това значи: той не бива от далеко само да стреля със стрелата на мисълта, на мисълта, която е безпространствена, свободна и вечна; не, той трябва да следва тази мисъл с всичката си воля, с цялата си енергия. Затова намираме следния знак изразен в Каприкорнус: козата, която самотно и тихо се катери по планините, все по-уморително, все по-изоставена. Това е човекът, който трябва да осъществи, каквото е видял. Но и това още не е достатъчно. Който се качва на върха, на възвишението на духа, той се отчуждава от човечеството, от света, и на висотата, усамотен, той остава сам за себе си.
към текста >>
3.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всека органическа храна съдържа, напротив, отрова в по- голяма или по-малка доза и затова трябва
старателно
да се избягва.
Всяка наша грешка, дължима на лакомия, невнимание, небрежност, душевни вълнения или на други външни причини, се изразява веднага вредно върху функционирането на стомаха, а впоследствие и върху другите ни органи. Клетките, от които е образуван той, взаимното им разположение и действие — всичко това показва, че съществува един закон за храненето, на който ние дължим абсолютно подчинение. Ако тоя закон е мъчно приложим отначало по наследствени причини — което трябва точно да се знае, въз основа на астрологически изследвания за всеки отделен случай, според влиянието на дадена планета върху индивида, при аспектирането й в хороскопа с други планети — то трябва да се въздейства, със строга хигиена, физически и духовни упражнения за прилагането му. А каква е естествената храна на човека — това всеки разумен българин трябва да знае: тя е растителната храна, съдържаща жизнения флуид — праната — в най-голямо количество. Тя удовлетворява напълно изискванията на човешкия организъм.
Всека органическа храна съдържа, напротив, отрова в по- голяма или по-малка доза и затова трябва
старателно
да се избягва.
Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване и нормално развитие на целия ни организъм. Обаче, ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система. Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най-благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло.
към текста >>
следователно, да се
стараем
да поправим този умствен навик като избягваме късите повърхностни четива, и като си вменяваме в дълг да четем всеки ден по няколко страници от някое сериозно и трудно съчинение, за да размишляваме отпосле върху прочетеното.
За пример, като четем постоянно вестници, нашият ум се хаби и разсейва; може да се преглежда набърже всеки ден по един вестник, за да се знае, какво става по света, обаче, да се четат четири или пет вестника на ден и да се четат само, и нищо друго освен вестници, ето едно нещо, което много вреди на ума. Като изучавате вашето умствено състояние, можете вие сами да направите това наблюдение; като четете постоянно вестници, дето се минава тъй бърже от един предмет на друг, от една държава на друга, от едно събитие на друго, ще намерите, че мислите ви стават още по-неустановени, по-блуждаещи, отколкото обикновено са, и че все по-малко и по-малко ще сполучвате да ги съсредоточавате; освен това, като четете постоянно тия къси новини, които не изискват напрегнато внимание, разрушавате най-после силата на ума си. А за да се развие умът, трябва, напротив, последователно да се разсъждава, сиреч да се минава от един предмет на друг, без да се прекъсват логическите връзки, които ги съединяват помежду им. Ако се покорявате на модерния навик и четете само къси статийки, вместо сериозно да се посветите на едно продължително свързано четене, тогава вашият ум от ден на ден все повече ще отслабва, вместо да се засилва. Нужно е.
следователно, да се
стараем
да поправим този умствен навик като избягваме късите повърхностни четива, и като си вменяваме в дълг да четем всеки ден по няколко страници от някое сериозно и трудно съчинение, за да размишляваме отпосле върху прочетеното.
Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се стараем да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват. Когато нашият ум се е достатъчно развил, когато разберем законите на природата, когато станем способни да размишляваме ползотворно и да практикуваме съсредоточаването, и когато нашето умствено тяло се е достатъчно развило чрез мисълта, тогава ние почваме да приготовляваме себе си за втората еволюция. А това приготовление става чрез пълното и точно практикуване и усвояване на качествата и добродетелите, нужни за тази втора еволюция. Има умствени и морални способности, които е безусловно нужно да развием в себе си, преди да можем да стигнем до вратата на посвещението; а именно отвъд тази врата почва свръхчовешката еволюция. Но ние можем да пристъпим към тази работа, само когато се запознаем с тия необходими качества.
към текста >>
Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се
стараем
да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват.
Като изучавате вашето умствено състояние, можете вие сами да направите това наблюдение; като четете постоянно вестници, дето се минава тъй бърже от един предмет на друг, от една държава на друга, от едно събитие на друго, ще намерите, че мислите ви стават още по-неустановени, по-блуждаещи, отколкото обикновено са, и че все по-малко и по-малко ще сполучвате да ги съсредоточавате; освен това, като четете постоянно тия къси новини, които не изискват напрегнато внимание, разрушавате най-после силата на ума си. А за да се развие умът, трябва, напротив, последователно да се разсъждава, сиреч да се минава от един предмет на друг, без да се прекъсват логическите връзки, които ги съединяват помежду им. Ако се покорявате на модерния навик и четете само къси статийки, вместо сериозно да се посветите на едно продължително свързано четене, тогава вашият ум от ден на ден все повече ще отслабва, вместо да се засилва. Нужно е. следователно, да се стараем да поправим този умствен навик като избягваме късите повърхностни четива, и като си вменяваме в дълг да четем всеки ден по няколко страници от някое сериозно и трудно съчинение, за да размишляваме отпосле върху прочетеното.
Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се
стараем
да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват.
Когато нашият ум се е достатъчно развил, когато разберем законите на природата, когато станем способни да размишляваме ползотворно и да практикуваме съсредоточаването, и когато нашето умствено тяло се е достатъчно развило чрез мисълта, тогава ние почваме да приготовляваме себе си за втората еволюция. А това приготовление става чрез пълното и точно практикуване и усвояване на качествата и добродетелите, нужни за тази втора еволюция. Има умствени и морални способности, които е безусловно нужно да развием в себе си, преди да можем да стигнем до вратата на посвещението; а именно отвъд тази врата почва свръхчовешката еволюция. Но ние можем да пристъпим към тази работа, само когато се запознаем с тия необходими качества. Преди всичко, нужно е да развием в себе си туй, което на санскритски език се казва viveka сиреч разпознаването., различаването между онова, което е илюзорно (привидно), и онова, което е реално (действително), между преходното и вечното, между формата и живота; viveka е различаването във всеки предмет, във всичко онова, което ни окръжава, тези две различни неща: животът, който е реален, формата, която е временна.
към текста >>
Райхенбах получил неприятно писмо, бил наскърбен, но се
стараел
да скрие скръбта в себе си, тъй че външно никой нищо да не познае.
Причината е в следното: синият цвят е с положите- лен, а жълтият и червеният с отрицателен од. А положителният од, както казахме, е по-приятен от отрицателния. Сензитивът щом се приближи до болен, макар и последният външно да изглежда съвсем здрав, веднага ще почувства, че той е болен, понеже болният е повече одо-отрицателен, отколкото здравият.У болния отрицателният од преобладава, а сензитивният чувства неприятност от това. В слънчевата светлина положителният од е повече от отрицателния. Вода, стояла на слънце, става одо-положителна и затова — приятна, а вода стояла на лунна светлина, става одо-отрицателна, понеже отрицателният од на лунната светлина е повече от положителния, и затуй такава вода е неприятна за сензитива През 1844 год.
Райхенбах получил неприятно писмо, бил наскърбен, но се
стараел
да скрие скръбта в себе си, тъй че външно никой нищо да не познае.
Когато този ден се срещнал с г-ца Райхел и я поздравил, тя веднага си дръпнала ръката и казала, че усетила болка не само долу в пръстите, но и в цялата ръка до рамото, и ако не си дръпнела ръката веднага, не би издържала. Още малко ще.па да извика. Тя му казала, че трябва да му се е случило нещо съвсем необикновено. След 1 час направила пак опит. Същият резултат.
към текста >>
Последният се
старае
да отъждестви ода с N-лъчи на Блондло. Заключение.
Затова разните изследователи му дават разни имена. Той е наричан: „магнетизъм“, „лечебен магнетизъм“, „жизнена сила“, „животински магнетизъм“ (от Месмер), „жизнен принцип“ (от Барети), „нервизъм“, „нервен флуид“, „магнетичен флуид“, „нервна лъчиста сила", „физиологичен магнетизъм“ (от Дюрвил), „анимизъм“ (от Яксаков и Феерхов) и пр. Оригиналното у Райхенбаха е в това, че той по метод, съвсем различен от този на предшествениците си, е изследвал ода. 7). Изследванията след Райхенбаха бляскаво потвърдиха неговите резултати. Особено са важни в това отношение епохалните изследвания на Дюрвил, Де Роша, Д-р Барети, Карл дю Прел, Охорович, Феерхов и пр.
Последният се
старае
да отъждестви ода с N-лъчи на Блондло. Заключение.
Значението на Райхенбаха Както казахме, окултизмът отдавна е знаел съществуването на ода. Окултистите са твърдели неговото съществуване от векове насам. Също и това, което Райхенбах говори за магнетичния сън. Неговите съчинения са бляскаво . потвърждение на известни окултни истини.- От изследванията на Райхенбаха може да се извади заключението, че възприемателната способност на човека; може да се разшири.
към текста >>
В тоя дух ще поддържаме тази рубрика, като съединяваме винаги ерудицията с интуицията и добрата воля със
старанието
“.
Езотеризмът в нашата страна, до последно време, бе изключителна работа на един интелектуален елит, чиято огромна заслуга е, че е улеснил пътя на по-малко преданите към него. Съвременната литература държи широко сметка за новите идеи, но би било за съжаление, ако техният прилив я унесе към чисто езотеричните концепции. Езотеричното учение има едно много по- обширно поле от самия свят, и ние не можем да приемем, че то е стеснено от манталитета на известни литератори, загрижени повече за тиража на техните издания, отколкото за искреността на тяхната мисъл. Ние ще бъдем, прочее, от ония, които изтъкват, че науката, религията и философията образуват една неразделна троица и че само паралелното им проучване може да позволи на ума да излезе от частичните схващания и да образува онова необходимо цяло за изработването на най.-великото дело, с което е било позволено на човека да се занимава. Тук няма да намерите тесният догматизъм, нито условната лекота, а още по-малко некакво сектантство, но едно сериозно залягане да се разбере истината и да се направи тя достъпна за другите.
В тоя дух ще поддържаме тази рубрика, като съединяваме винаги ерудицията с интуицията и добрата воля със
старанието
“.
Редакцията на Всемирна Летопис ще следи изпълнението на това обещание и, при сгода, ще държи своите четци в течение на идеите, които ще се съобщават и обсъждат в новия отдел на поменатото французко списание. 3. Др Ив. Теодоров. Ролята на душата при заболяване и лекуване. Кн. VIII от „Народна Хигиена“. Варна, 1921, ц.
към текста >>
Така напр., известният компонист Роберт Шуман в своите писма разглежда една сбирка музикални парчета и, между другото, казва: „преодоляващият цвят на цялата сбирка е приятно син; само тук таме има места по-резки, с по-сив оттенък.“ При по-
старателно
разпитване се оказва, че мнозина намират напълно естествено да чуват някои тонове, мелодии, вокали, придружени с известни, ясно определени, цветови усещания.
Д-р Отто Хартман Чуване цветове и виждане тонове Често в обикновения живот чуваме да се говори за светли тонове, кресливи цветове, мрачна музика и пр. Очевидно, това показва, че впечатленията на един чувствен орган, напр. ухото, по-лесно могат да се характеризират с усещанията на друг такъв, в случая — окото. Ако органите на чувствата възприемаха само един вид усещания, както обикновено се мисли, изрази като поменатите не биха били понятни и нямаше да се употребяват. А в същност, ние слушаме тия изрази не само в ежедневния живот, но ги срещаме в твърде голямо изобилие и в литературата.
Така напр., известният компонист Роберт Шуман в своите писма разглежда една сбирка музикални парчета и, между другото, казва: „преодоляващият цвят на цялата сбирка е приятно син; само тук таме има места по-резки, с по-сив оттенък.“ При по-
старателно
разпитване се оказва, че мнозина намират напълно естествено да чуват някои тонове, мелодии, вокали, придружени с известни, ясно определени, цветови усещания.
Некои от тия хора, между които видни артисти и музиканти, употребяват терминологията на цветовете за характеризиране на известни тонове и мелодии с такава увереност в естествеността на това, че очевидно е, какво те считат този начин на усещане и израз достъпен за всички хора. Този факт доказва, че във всеки случай тук не се касае до една случайна асоциация на представите, но че в това явление се крие нещо повече. Преди не много време, когато тези и други подобни явления за пръв път обърнаха вниманието на учените, считаше се, че това са ненормални, патологични душевни състояния. В последствие», обаче, се оказа, че това не са болезнени състояния, а напротив — вероятно, всички хора имат такива смесени възприятия — синопсии, но те не във всички са изразени в еднакво силна степен. Не само чуването на тонове, вокали и мелодии се придружават у някои хора с цветови усещания.
към текста >>
4.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той
старателно
я събра в шишенцето, а след това, с ловкостта на опитен хирург, тури превръзка на разреза.
Ралф, с лека усмивка, му подаде ръката си. — Вземете! — прошепна той. Нарайяна обърна ръкава на ризата му, извади от джоба си едно шишенце и направи с ножчето малък разрез на кожата. Бликна кръв.
Той
старателно
я събра в шишенцето, а след това, с ловкостта на опитен хирург, тури превръзка на разреза.
— Благодаря ви и сбогом! каза той, като стисна горещата ръка на Ралф. Или, по-вярно, довиждане на онзи свят! Той кимна с глава и се упъти към вратата. Ралф го извика с задавен глас: — Оставете ми малко от вашия еликсир, в случай че смъртта ме уплаши силно,— срамежливо и с силно желание промълви той.
към текста >>
— каза той, оставяйки чашата на масата и
старателно
я покри с стъклена пластина.
След минута той се върна с малкото сандъче, което мълчаливо отвори. В него имаше две шишенца: едното — по-голямо, другото — по малко. Нарайяна взе една кристална чаша и наля в нея малко течност от голямото шишенце. Подигайки чашата на светлината, той показа на доктора, че на дъното се намира това вещество, прилично на течен огън. — Ето!
— каза той, оставяйки чашата на масата и
старателно
я покри с стъклена пластина.
— Ако вие изпиете това, ще влезете във владение на цялото наследство. В това шишенце е еликсирът, готов за употребление. Сбогом! Като взе от сандъчето по-малкото шишенце, Нарайяна се поклони и излезе. Докторът остана сам. Устремил поглед в чашата, съдържаща в себе си живота, той продължаваше да лежи, като не беше в състояние да се реши да се допре до нея.
към текста >>
От съдържанието на досега излезлите книжки може да се констатира
старанието
на редакция та да отговори, според силите си, на изискванията на тая обширна програма, за да допринесе към общото дело на народната просвета.
Житно Зърно, месечно списание за живота, науката и изкуството в светлината на самосъзнанието и свръхсъзнанието. Год. I, кн I -V. Год. абонамент 60 лв. С радост трябва да се поздрави появяването на това списание, починът за което изхожда от един кръжок млади хора с пробуден копнеж за възвишеното и красивото. Според оповестената му програма, в него ще се разглеждат общи и специални въпроси из областта на окултните науки и ще се хроникират факти и събития из книжовния и обществен живот от гледището на окултизма.
От съдържанието на досега излезлите книжки може да се констатира
старанието
на редакция та да отговори, според силите си, на изискванията на тая обширна програма, за да допринесе към общото дело на народната просвета.
Обаче, за да може списанието да проникне в младежките среди, за които е предназначено, и да добие по-широко разпространение съобразно с набелязаната цел, желателно би било да бъде то по-популярно, като се избират, постепенно и последователно, материали, съответни на умствените сили и способности на четците му. С това пожелание, ние го препоръчваме на българската четяща публика, особено на оная интелигентна част от нея, която още блуждае из мрачния гъсталак на материалистичния мироглед. „Аероплан“. Получи се в редакцията ни книга I, II и III, от списание то „Аероплан“, което излиза месечно и струва 80 лв. годишно. По всичко изглежда, че редакцията на това списание се е нагърбила с трудната задача да популяризира съвременната техника, нейните новости в разните страни и да обясни тия чудни наглед факти, като например, летенето без пилот на апаратите фантоми, тия страшилища на бъдещата война, които ще сипят огън и торпили и за няколко часа ще могат да съсипят цели градове, без да има човек в тях. С достъпен език са обяснени много подробности, които инак биха изисквали да се четат цели книги, за да бъдат разбрани.
към текста >>
Когато птичката се покаже, а особено, когато кацне на някое клонче, змията се издига на половина и се
старае
да се застои право нагоре, ако е от големите.
Всичките ловци знаят едно средство да докарват цели ята чучулиги пред пушките си с помощта на едно въртящо се огледало. Горките птички, омаяни от тоя блясък, слизат от висините, приближават се почти без чувствени и стават жертви на сачмите. Но никой пример не е по-типичен от тоя на птицата, омаяна от змията. В каменистите места, дето има много змии, това явление може да се наблюдава в всичките му подробности. Змията се разполага недалеч от гнездото, което й е недостъпно, и чака да влязат в него бащата и майката или някои от малките, още неопитни да хвърчат.
Когато птичката се покаже, а особено, когато кацне на някое клонче, змията се издига на половина и се
старае
да се застои право нагоре, ако е от големите.
Ако птичката, привлечена от шума, се обърне и погледне змията, може да се счита за изгубена. Змийският поглед я притегля с неотразима сила. Птичката слиза от клонче на клонче, макар и против волята си. Тя цвърти слабо, перата й настръхват, но не може да оттегли по гледа си от ужасния неприятел Най-после тя пада на земята и змията я поглъща бавно· Естествено, който присъства на такова мъчително зрелище, не оставя да се довърши действието. Всеки ще направи един шум в момента, кога то змията иска да улови птичката.
към текста >>
НАГОРЕ